Mistral 3

Разработка и производство

Mistral 3 е най-новата версия на френската зенитна управляема ракета за много малък обсег (VSHORAD) Mistral, произвеждана от MBDA. Разработката на семейството започва през 1974 г. по френската програма за преносима ракета „земя–въздух“ SATCP, през 1980 г. главен изпълнител става Matra, а серийното производство започва през 1989 г. (по данни на Army Technology). По-късно Matra става част от MBDA.

Източниците се разминават за началото на Mistral 3. Army Recognition посочва първи доставки през 2014 г., The Defense Post – въвеждане през 2013 г., а в съобщение на MBDA от март 2022 г. се казва, че ракетата е пусната през 2019 г. с подобрени функции. През ноември 2019 г. MBDA съобщава, че Mistral 3 вече е на въоръжение във френските въоръжени сили.

В края на 2023 г. Генералната дирекция по въоръженията на Франция (DGA) поръчва 329 ракети Mistral 3 (по данни на Министерството на въоръжените сили на Франция). Според главния изпълнителен директор на MBDA Ерик Беранже компанията учетворява месечното производство на Mistral още през 2024 г., година по-рано от плана (Defense News, март 2025 г.). По данни на The Defense Post от ноември 2025 г. темпът достига 40 ракети месечно.

По данни на MBDA, цитирани от Naval News, през юли 2024 г. при изпитания Mistral 3 сваля дрон от типа „Шахед“, а на 17 юни 2025 г. модернизираната версия преминава последното си квалификационно изпитание в Испания, при което е потвърдена способността ѝ да поразява бързи катери (FIAC), включително през нощта.

Конструкция

Mistral 3 е ракета с пасивно инфрачервено самонасочване по принципа „изстреляй и забрави“. Според MBDA тя е първата ракета от класа VSHORAD с матричен инфрачервен (термовизионен) приемник; производителят твърди, че ракетата е устойчива на всички известни инфрачервени контрамерки и че точността ѝ не зависи от уменията на оператора.

По данни на производителя ракетата е дълга 1,88 м заедно със стартовия двигател, с диаметър около 92 мм и маса под 20 кг. Задвижва се от двустепенен твърдогоривен ракетен двигател, а бойната част е с маса 3 кг, с лазерен неконтактен и контактен взривател.

MBDA посочва скорост 930 м/с, далечина на прихващане от 500 до 8 000 м и височина до 6 000 м; ракетата маневрира с претоварване до 30 g и поразява цели, маневриращи с до 9 g. Други източници дават по-ниски стойности: Army Technology – до 7,5 км и 3 000 м, а Министерството на отбраната на Сърбия – ефективна далечина до 7,5 км. MBDA посочва и вероятност за поразяване с една ракета над 96% „при операции“ – твърдение на производителя, което не е независимо проверено.

Варианти и пускови установки

• Mistral 1 – първата версия; серийно производство от 1989 г.
• Mistral 2 – въведена в края на 90-те години, с далечина до 6 км (по данни на Army Technology).
• Mistral 3 – с термовизионна глава за самонасочване, по-голяма скорост и далечина; модернизираната версия, квалифицирана през 2025 г., е насочена и срещу дронове и безекипажни надводни съдове.

Ракетата се изстрелва от няколко вида установки (по данни на Army Technology и MBDA):

• Преносим вариант (MANPADS) – установка на тринога с разчет от двама души.
• ATLAS и ATLAS RC – сдвоена установка на земя или превозно средство; дистанционно управляемата ATLAS RC носи до четири ракети.
• ALBI – сдвоена установка в прибиращ се купол на превозно средство, въведена през 2000 г.
• SIMBAD-RC – дистанционно управляема корабна система за много малък обсег.
• Sadral – автоматизирана корабна установка за шест ракети.
• ATAM – вариант „въздух–въздух“ за хеликоптери с две установки по две ракети. През март 2022 г. OCCAR възлага на MBDA и Airbus Helicopters интеграцията на Mistral 3 на френско-испанския Tiger MkIII, а през юли 2026 г. MBDA съобщава за интеграцията ѝ на френския Tigre Mk2.
• Управление на огъня – координационният пункт MCP и командната система LICORNE; Mistral 3 е и първи ешелон на противодроновата система SKY WARDEN на MBDA.

Бойно използване

MBDA определя Mistral 3 като „доказана в бой“ ракета, без да посочва конкретни конфликти.

Украйна използва ракети Mistral, но източниците не уточняват версията. През април 2022 г. Норвегия предава около 100 ракети Mistral от запасите на флота си заедно с преносими пускови установки (The War Zone). На 6 юли 2024 г. Министерството на отбраната на Естония потвърждава, че предоставените от нея комплекси Mistral и ракети са доставени в Украйна, а през ноември 2024 г. френският министър Себастиен Лекорню обявява нови доставки на Mistral. По данни на украинското военно издание ArmyInform 39-а отделна бригада за брегова отбрана унищожава с Mistral три дрона „Шахед“ за една смяна (октомври 2025 г.), а 138-а радиотехническа бригада сваля три въздушни цели за един ден (февруари 2026 г.) – твърдения на украинската страна, които не са независимо потвърдени.

Оператори и износ

По данни на Army Technology семейството Mistral е на въоръжение в повече от 40 въоръжени сили, а при поръчката си през 2019 г. Сърбия става 32-рата държава купувач (по данни на MBDA). Mistral 3 е на въоръжение във Франция.

На 19 юни 2023 г. Франция, Белгия, Кипър, Естония и Унгария подписват писмо за намерение за съвместна покупка на Mistral 3, а на 19 юни 2024 г., по време на изложението Eurosatory, – рамково споразумение, по което DGA купува ракетите от MBDA за всички участници. На 14 ноември 2024 г. Европейската комисия избира проекта за финансиране по програмата EDIRPA; освен Франция той обхваща Белгия, Кипър, Естония, Унгария, Румъния, Испания, Словения и Дания, с общ обем 1 500 ракети Mistral 3 (по данни на Министерството на въоръжените сили на Франция). България не е сред участниците.

• Румъния – на 25 ноември 2025 г. Министерството на националната отбрана сключва договор за 625,591 млн. евро без ДДС за 231 преносими комплекса и 934 ракети, обучение, симулатор и логистична поддръжка по съвместната европейска инициатива.
• Испания – през ноември 2023 г. сключва договор с MBDA España за 325 млн. евро за 522 ракети Mistral 3.
• Дания – на 1 април 2025 г. подписва рамково споразумение за доставка на 250 до 1 000 ракети Mistral 3 за бъдещата противовъздушна отбрана за много малък обсег на сухопътните войски; по думите на френския министър Дания официализира покупката на 250 ракети.
• Естония – през юли 2025 г. е публикуван договор с MBDA за 200 млн. евро за Mistral 3.
• Белгия – поръчка за 226,7 млн. евро с доставки през следващите шест години, с DGA като възложител (The Defense Post, март 2026 г.).
• Унгария – участва в съвместната покупка; според унгарското министерство на отбраната тя обхваща само ракети за наличните пускови установки. Страната разполага с установки ATLAS с Mistral 2 от края на 90-те години.
• Кипър – поръчва Mistral 3 успоредно с ракети Exocet в сделка на стойност около 240 млн. евро (ProtoThema).
• Словения – на 12 юли 2024 г. подписва с Франция писмо за намерение за евентуална покупка на Mistral.
• Хърватия – на 9 декември 2022 г. сключва договор с MBDA France за 53,85 млн. евро (71,96 млн. евро с ДДС); по данни на списание „Хрватски войник“ първите комплекси са постъпили в полка за противовъздушна отбрана на сухопътните войски.
• Сърбия – договорът е подписан на 16 юли 2019 г. и включва ракети, преносими установки и интеграция на ракетата в комплекса PASARS; през декември 2021 г. сръбското министерство на отбраната обявява, че армията ще получи 12 комплекса PASARS с Mistral 3 през 2022 г.
• Филипини – през октомври 2021 г. флотът получава първите си Mistral 3 за двете фрегати от класа „Хосе Рисал“; през април 2025 г. BRP Jose Rizal изстрелва две ракети, които по данни на флота поразяват две безпилотни цели.
• Мароко – по информация от 2020 г. поръчва ракети VL MICA и Mistral 3 на обща стойност около 30 млн. евро.