The Insider разследва отговорността за разлива след крушенията в Керченския проток

The Insider съобщи в разследване, публикувано на 2 ноември 2026 г., че последиците от крушенията на танкерите „Волгонефть-212“ и „Волгонефть-239“ в Керченския проток през декември 2024 г. все още не са преодолени. Според изданието нефтени остатъци продължават да се разпространяват в морето, а присъдените обезщетения трудно ще бъдат събрани. Към момента на публикуване ФЛАНГ не откри независимо потвърждение на тези две твърдения. Съдебните решения обаче са отразени и от друг източник, в случая Интерфакс.

Какво постановиха съдилищата за обезщетенията

На 13 август 2025 г. Арбитражният съд на Краснодарския край постановява „Каматрансойл“, собственик на „Волгонефть-212“, и наемателят „Кама Шиппинг“ да платят солидарно 49,46 млрд. рубли. Това съобщава кореспондент на Интерфакс от заседанието. С решението си съдът приема всички претенции, предявени от Черноморско-Азовското морско управление на Росприроднадзор.

В отделна публикация агенцията съобщава, че срещу „Волгатранснефть“, собственик на „Волгонефть-239“, са присъдени 35,48 млрд. рубли. Компанията обжалва решението през август 2025 г. Тези съобщения установяват какво е постановил съдът, но не и как е приключило обжалването или каква част от сумите е платена.

Според The Insider „Роснефт“, която разследването определя като основен икономически облагодетелстван участник в превозите, е останала извън основните искове. Изданието смята, че събирането на обезщетенията от осъдените дружества е малко вероятно. Това е извод на разследването, а не установен резултат от изпълнението на решенията. Присъденото обезщетение и средствата, реално осигурени за възстановяване, са различни неща.

Какво знаем за разлива и загиналите китоподобни

Крушенията са станали на 15 декември 2024 г. в Керченския проток, съобщава „Интерфакс“. Руското Министерство на транспорта оценява разлива в морето на около 2400 тона нефтопродукти, съобщава агенцията. Това е официална оценка, предадена чрез медия, а не независимо измерване на разлива.

Особено внимание изисква оценката в разследването на The Insider за около 120 000 загинали китоподобни. В основния текст на рускоезичната публикация тя се отнася за целия период на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, а не само за танкерните крушения. Следователно това число не може да се използва като брой жертви на този разлив.

Без независимо проверена методика не може да се отдели въздействието на нефтеното замърсяване от другите причини за смъртност. Неизяснени остават и сегашното разположение и концентрацията на нефтените остатъци, както и степента на почистване.

Какво е известно за риска за България

Случаят има значение за България заради общия морски басейн, но твърдението за продължаващо замърсяване само по себе си не доказва заплаха за българското крайбрежие. Няма установени сведения за достигане на остатъци от тези крушения до български води или за причинени щети на туризма и рибарството.

За да се оцени местният риск, са нужни проби, наблюдения и прогнози за преноса на замърсителите в западната част на Черно море. Такива резултати биха дали основание за конкретни мерки, независимо от споровете кой трябва да плати за катастрофата.