Бомбени заплахи разтърсиха европейското небе. Знаем ли кой стои зад тях?

През първата седмица на ноември 2026 г. десетки пътнически самолети в Европа получиха бомбени заплахи. Полети бяха отклонени, кацнаха извънредно или бяха проверени след кацане, а изтребители от поне пет държави – Унгария, България, Сърбия, Хърватия и Италия – излетяха, за да ги съпроводят. До 7 ноември нито една проверка не е открила взривно устройство. Парижката прокуратура разследва дали зад сигналите стоят чужди държави, но авторите им не са установени.

Полети към България бяха засегнати почти всеки ден. Затова вълната не е само проблем на авиокомпаниите: тя натоварва летищата, полицията и дежурните изтребители, а целта ѝ изглежда е по-скоро да създаде безпорядък, отколкото да причини взрив.

Как се разви вълната

2 ноември. Полет на Wizz Air от Лондон за София се отклони към Будапеща след заплаха по време на полета. Унгарският министър на отбраната Ромулус Русин-Сенди съобщи, че по заповед на дежурната служба за противовъздушна отбрана на НАТО унгарски Gripen е съпроводил самолета до кацането. След проверката самолетът продължи за София.

3 ноември. Два самолета за София – на Wizz Air от Бергамо и на Ryanair от Дъблин – кацнаха на летище „Васил Левски“ и бяха проверени. Според списание Time същия ден в Европа са засегнати поне седем полета.

5 ноември. Най-тежкият ден. Различните агенции отчитат между 20 и 27 засегнати полета. Три самолета на Ryanair за София – от Копенхаген, Мадрид и Лондон – получиха заплахи. Два кацнаха в София, третият – в Пловдив. Български МиГ-29 от 3-та авиобаза в Граф Игнатиево излетяха в 10:11 ч. Полетът на Finnair от Хелзинки за Рим беше съпроводен от хърватски Rafale, а след това от италиански изтребители. Самолет на Aer Lingus от Дъблин за Рим беше пренасочен към Франция, а полет на Wizz Air от Милано за Варшава – към Виена. Румънската служба за информации (SRI) съобщи, че самолет на KLM за Тел Авив е проверен в Букурещ по искане на пилотите.

6 ноември. Сръбски изтребители съпроводиха до българската граница самолет на Wizz Air от Брюксел за София, а унгарски изтребители – три самолета, сред които същия полет. Министерството на транспорта съобщи за заплахи срещу два полета за София – от Брюксел и от Лондон, и двата кацнаха безопасно. Летище Прага съобщи за заплахи срещу полети от и към чешката столица, а френското правителство – за четири нови сигнала срещу самолети над Франция. Същия ден имейли с бомбени заплахи бяха изпратени и до медии. Сградите на Nova TV в България, на ирландската RTÉ и на британската Sky News бяха евакуирани.

7 ноември. Парижката прокуратура започна разследване. Според информационната агенция Франс прес целта е да бъдат установени авторите на имейлите и евентуалните им връзки с чужди държави.

Защо всяка заплаха се третира като истинска

Заплаха срещу конкретен самолет във въздуха задейства международни правила: самолетът трябва да кацне, пътниците да бъдат свалени, а самолетът и багажът – проверени, обяснява американската телевизия CNBC. Авиокомпаниите оценяват заплахите с червено, жълто или зелено, но според Джоджи Уейтс от британския синдикат на пилотите BALPA самолет във въздуха никога не получава „жълта“ оценка. Когато заплахата се приеме за достоверна, решенията взема командирът на полета. „Не можеш да кажеш: 20 пъти е било фалшива тревога, значи и този път е“, казва един от цитираните от CNBC експерти.

Цената не е малка. Според Филип Баум от университета в Ковънтри едно отклоняване може да струва на авиокомпанията до 250 000 долара. Към това се добавят пропуснатите следващи полети, работното време на екипажите и изпуснатите връзки на пътниците. Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) оценява непосредствения риск за безопасността от отделните фалшиви сигнали като нисък, но посочва, че големият брой отклонявания „натоварва допълнително системата“.

Изтребителите не проверяват за бомби. Българските ВВС обясняват, че при такива случаи Обединеният център за въздушни операции на НАТО нарежда на дежурните изтребители да открият самолета, да го опознаят и да го съпроводят. Хърватският ескорт е разпореден от центъра в Торехон, Испания. Ескортът показва, че системата за охрана на въздушното пространство работи, но не доказва, че на борда е имало опасност. Това установява проверката на земята.

По оценка на ФЛАНГ тук е същността на проблема. Изпращането на имейл не струва почти нищо, а всеки сигнал задейства авиокомпания, летище, полиция, служби за обезвреждане и понякога военна авиация. Анализаторът Жан-Марк Рикли от Женевския център за политика на сигурността обръща внимание на същото: изпращачът не плаща почти никаква цена, а предизвиква голям смут.

Кой стои зад заплахите: подозрения без доказателства

Заплахите са изпращани по имейл, а част от тях – с анонимни телефонни обаждания. Някои имейли са подписани от „бойци на Мъжката държава“ – име, което съвпада с руско радикално движение. Франс прес не е потвърдила връзка с него, а основателят му Владислав Поздняков отрича участие и твърди, че движението не съществува от 2021 г. Главният секретар на МВР Любомир Николов съобщи, че при предишни случаи IP адресите на изпращачите са били в други европейски държави. По думите му към момента няма данни за конкретни терористични намерения.

Правителствата избягват да посочат конкретен виновник. Ирландското правителство смята за „вероятно“ да става дума за „координирана кампания за дестабилизация“. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес нарече заплахите „опит за хибридна агресия и психологическа война“. Италианският премиер Джорджа Мелони подчерта, че атакувана е гражданска, а не военна инфраструктура. Еврокомисарят по транспорта Апостолос Дзидзикостас задейства механизмите на ЕС за обмен на информация за авиационната сигурност, но заяви, че е „твърде рано“ да се каже дали случаите са свързани. НАТО съобщи, че следи ситуацията. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече „абсурдни“ обвиненията, свързани с паралелните кибератаки срещу европейски вериги магазини.

Експертите също са предпазливи. Елизабет Брау от Атлантическия съвет определя заплахите като конфликт в „сивата зона между войната и мира“, срещу който демокрациите трудно могат да отговорят. Робърт Джордан от британския институт RUSI посочва, че руски и ирански групи са вербували хора онлайн за подобни действия, но не изключва и недържавен извършител, който използва слабостите в системата.

По оценка на ФЛАНГ засега може да се твърди следното. Сигналите засягат много държави, авиокомпании и маршрути без обща логика. Те се прехвърлиха и към медии, а посланието до тях говори за „малка част от това, което очаква Европа“. Това подсказва, че целта е по-скоро да всее несигурност, отколкото да удари конкретен превозвач. Авторството обаче не е установено, а хипотезата за хибридна операция на държава остава хипотеза, докато разследванията не покажат откъде идват сигналите.

Какво означава това за България

По съобщенията на властите поне осем полета с крайна дестинация България са получили заплахи между 2 и 6 ноември. Всички са кацнали безопасно, а проверките след кацането не са открили взривни устройства. Българските МиГ-29 са излетели поне веднъж, а съпровождане на полети към София са осигурили и унгарски и сръбски изтребители.

Тодор Иванджиков от Българската асоциация на авиационната индустрия нарече заплахите „поредната хибридна атака към Европа“, без да представи доказателства. Той прогнозира, че самолетните билети в Европа може да поскъпнат с 10 до 30% през следващата година. Това е негова оценка, а не данни на авиокомпании или регулатори. Според него при отклоняване пътниците обикновено нямат право на парично обезщетение, но превозвачът трябва да ги откара до крайната им дестинация.

Какво да следим

Първо, резултатите от френското разследване и евентуалните разследвания в други държави, включително в България. Само те могат да покажат кой стои зад сигналите. Второ, дали процедурите ще се променят. Ерик Схаутен от консултантската компания Dyami смята, че промените ще отнемат време и вероятно ще останат поверителни, за да не бъдат използвани от извършителите. Трето, дали вълната ще продължи. По оценка на ФЛАНГ дългата поредица от фалшиви тревоги крие риск от умора и привикване. Именно затова процедурите изискват всяка заплаха да се приема сериозно.