Черно море: България поиска помощ, но собствените ѝ средства за защита на морето още предстоят

През седмицата от 8 до 12 ноември 2026 г. морската сигурност на България присъстваше почти всеки ден в новините. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че страната е поискала помощ от САЩ, европейските си партньори и международни организации заради атаките с безпилотни летателни апарати в Черно море. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви 50 млн. евро за център за морска сигурност във Варна и Констанца, а правителството одобри меморандум с Испания за съвместна покупка на системи срещу дронове.

По оценка на ФЛАНГ общото между тези решения е, че описват бъдещи способности. Към 12 ноември нито една от обявените мерки няма посочени конкретни средства, количества и срок за въвеждане в българската морска зона, а най-видимото наблюдение над нея през седмицата беше на съюзнически разузнавателни самолети.

Заплахата е в икономическата зона, а правомощията са ограничени

На 6 октомври корабът „Алфа Уатан“ потъна след атака с безпилотни летателни апарати в българската изключителна икономическа зона. На 28 октомври три морски безпилотни апарата удариха контейнеровоза CONTSHIP JET край нос Калиакра.

Демерджиев посочи, че инцидентите се случват извън териториалните води, в изключителната икономическа зона. Според него там институциите могат да предприемат основно спасителни действия, тъй като международното морско право поставя ограничения върху намесата им. Това е обяснението на министъра, а не самостоятелна правна оценка на всички допустими действия.

Същата граница важи и във въздуха. Националното въздушно пространство обхваща сушата и териториалните води до 12 морски мили от брега, а над икономическата зона то е международно.

По оценка на ФЛАНГ това очертава основния проблем: рискът за корабоплаването е в зона, в която България има права върху ресурсите, но ограничени възможности да действа сама. Затова голяма част от обявените отговори минават през партньори – ЕС, Румъния, Турция, НАТО и САЩ.

Какво беше обявено и какво още липсва

Молбата за помощ. Демерджиев заяви, че МВР и Министерството на отбраната са ускорили изграждането на средства за противодействие на безпилотни летателни апарати и поставят ново техническо оборудване по морската граница. Модели, брой и срокове не са посочени. Не е обявено и какво са отговорили партньорите, към които България се е обърнала: искането за помощ не означава, че подкрепата вече е договорена или доставена.

Центърът за морска сигурност. При посещението си в Букурещ на 9 ноември фон дер Лайен обяви 50 млн. евро за мрежа от допълващи се центрове във Варна и Констанца. Според БТА българският център ще има пет направления: морска ситуационна осведоменост, защита на критична инфраструктура, киберсигурност, противодействие на хибридни заплахи и екологична сигурност. Според Euronews България и Медиапул структурата трябва да заработи през 2027 г. Официалният документ за финансирането и споразумението между България и Румъния с етапите за изпълнение предстоят.

Системите срещу дронове. На 11 ноември Министерският съвет одобри меморандум с Испания за съвместно придобиване на до 10 мобилни и до 10 контейнерни системи срещу дронове по европейския механизъм SAFE. Испания ще води поръчката, а следващите стъпки са одобрение от Народното събрание и присъединяване на България към договора на водещата държава. Моделите, производителите и стойността не са обявени, както и къде ще бъдат разположени системите.

Изтребителите. Румънски F-16 свалиха два дрона „Геран“ над румънските териториални води край Сулина на 17 октомври. Според публикации на румънското издание HotNews.ro и на Медиапул, които са част от едно журналистическо партньорство, получените от България първи осем F-16 Block 70 още не изпълняват бойни мисии. Министерството на отбраната потвърди през юни забавяне на доставките по програмата, но не е дало актуална оценка на готовността на самолетите.

По оценка на ФЛАНГ тези стъпки са необходими, но следват темпа на бюджетни и договорни процедури, докато атаките през октомври показаха риск, който вече е налице. При център, който се очаква да заработи през 2027 г., и системи срещу дронове без обявен срок за доставка, през следващите месеци България ще разчита на съществуващите си средства и на партньорите.

Кой наблюдава морето

На 11 ноември ФЛАНГ засече в публичните данни ADS-B американския разузнавателен самолет ARTEMIS на около 105 км от нос Калиакра, над българската икономическа зона и в международно въздушно пространство. Според Сухопътните войски на САЩ сензорите на платформите ARTEMIS събират разузнаване от комуникации и електронно разузнаване. Ден по-рано специализираният сайт Itamilradar съобщи, че безпилотният разузнавателен самолет RQ-4D Phoenix на НАТО е прелетял над България към Черно море. Това сведение няма независимо потвърждение.

Публичните данни показват къде е бил даден самолет, но не и какво е наблюдавал, нито дали събраната информация стига до българските институции. По оценка на ФЛАНГ именно тук е практическата стойност на бъдещия център във Варна: обща морска картина има смисъл само ако предупрежденията от различните източници стигат навреме до институциите и силите, които могат да реагират.

Индустрията също предлага решения. На 10 ноември българската компания Dronamics и германската HENSOLDT съобщиха за демонстрация в България на безпилотния самолет Black Swan с радар и сензори за ранно предупреждение. Резултатите са описани от самите компании и нямат независима проверка, а български договор не е обявен. Украйна и Дания пък обявиха проект за съпровождане на кораби в Черно море с дронове, но без платформи, срокове и обявено участие на България.

Сътрудничеството, което вече работи

Противоминното учение „Посейдон“ започна във Варна на 8 ноември заедно с 13-ата активация на Противоминната военноморска група в Черно море. Участват шест военни кораба от България, Румъния и Турция и над 450 военнослужещи. Според командира на групата Петър Димитров при предишната активация не са открити морски мини, но са намерени няколко дрона и множество останки от дронове. Български водолази са унищожили дроновете, а останките са проверени и прибрани на борда.

По оценка на ФЛАНГ това е пример за действаща регионална структура, която вече се сблъсква с последиците от безпилотната заплаха в морето. Тя обаче е противоминна група, а не система за откриване и прехващане на дронове.

Дипломатическата рамка също се затвърди. Европейската комисия потвърди, че България се е присъединила към общото изявление за Украйна, представено на 23 септември в Ню Йорк, което включва призив да се гарантират сигурността на търговското корабоплаване и свободата на плаване в Черно море. Призивът сам по себе си не създава военноморска мисия и не е ангажимент за военен ескорт.

Какво да се следи

• Какъв отговор ще дадат САЩ, европейските партньори и международните организации на българската молба за помощ – вид, обем и срокове.
• Публикуването на документа за финансирането от ЕС и на българо-румънското споразумение за центъра с етапите за изпълнение.
• Одобрението на проекта за системи срещу дронове от Народното събрание и изборът на конкретни системи.
• Актуална позиция на Министерството на отбраната за бойната готовност на F-16 Block 70.
• Резултатите от огледа на апарата, съобщен край Синеморец, ако институциите потвърдят находката.