НАТО: инцидентите с подводни кабели в Балтика намаляха драстично, а Черно море остава без подобна мисия

Помощник генералният секретар на НАТО по операциите д-р Кристиан Бък заяви на 3 ноември 2026 г. пред комисията по сигурност и отбрана (SEDE) на Европейския парламент, че инцидентите с критична подводна инфраструктура в Балтийско море са намалели драстично след началото на мисията „Балтийски страж“ (Baltic Sentry). Това съобщава EU Perspectives, което е отразило изслушването.

„Откакто мисията започна, има драстично намаление на инцидентите, свързани с критичната подводна инфраструктура“, каза Бък, цитиран от изданието. Последният инцидент с подводен кабел е бил през януари 2026 г. и според него е бил „ограничен по обхват и последици“.

Саботажът стана твърде скъп

Според Бък за извършителите саботажът вече е „просто твърде скъп, от гледна точка на репутацията и вероятно и икономически“. Той подчерта и значението на установяването на извършителите: „Приписването е възпиране“.

НАТО започна „Балтийски страж“ през януари 2025 г. след поредица от повреди на кабели и тръбопроводи в Балтийско море в края на 2024 г. Бък уточни, че в момента САЩ нямат морски или въздушни средства в мисията. Патрулните самолети са европейски, макар командването да се ръководи от американски четиризвезден генерал.

Кой плаща сметката

Латвийският евродепутат Мартиньш Стакис (Зелените/ЕСА) нарече мисията успешна, но посочи, че разходите за нея са несправедливи. „Има ли начин да накараме отговорните наистина да платят тази сметка?“, попита той.

Бък отговори, че това е въпрос на юрисдикция, каквато НАТО като алианс не притежава. По думите му съдилищата някой ден биха могли да присъдят обезщетения, а санкциите на ЕС могат да увеличат цената за извършителите, които действат с подкрепата на държава.

Защо няма такава мисия в Черно море

Евродепутатите Рихо Терас (ЕНП, Естония) и Натали Лоазо („Обнови Европа“, Франция) попитаха за Черно море. Бък отговори, че България, Румъния и Турция не са поискали от НАТО да действа там и че проблемът в Черно море „в момента е доста различен“. Според него НАТО следи обстановката и провежда учения, но не оперира в региона.

ФЛАНГ не откри други медии, отразили изслушването, нито публикуван запис или стенограма от него. Цитатите са по EU Perspectives.

Какво означава това

Отговорът на Бък показва, че решението за Черно море е преди всичко в ръцете на трите крайбрежни съюзнички. В Балтика НАТО може да изпрати кораби на много държави. В Черно море Турция прилага от февруари 2022 г. разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо за време на война и призова всички държави да не изпращат военни кораби през проливите. Затова съюзниците извън региона на практика не влизат в Черно море с военни кораби.

Именно затова България, Румъния и Турция създадоха собствена противоминна група. Към задачите ѝ трябва да бъде добавено наблюдение на подводната критична инфраструктура, но допълнението към меморандума между трите държави още чака ратификация от турския парламент.

Самата заплаха също е различна. В Балтика проблемът бяха кораби, които влачат котвите си по дъното и прекъсват кабели. В Черно море през октомври дронове удариха търговски кораби в изключителната икономическа зона на България и край румънския бряг. Патрули по модела на „Балтийски страж“ не биха отговорили пряко на такива атаки.

Натискът за действие все пак расте. На 22 октомври Европейският парламент призова ЕС да обмисли военноморска операция в Черно море. За България изводът е, че подобна защита няма да дойде сама. Тя зависи от това дали София, Букурещ и Анкара ще поискат и ще договорят такава роля за НАТО, или ще разширят собствената си група.