СофияКиберсигурност
Петгодишна кибершпионска операция срещу държавната администрация е прекъсната, изнесени са над 130 GB документи
Международни хакерски групи са имали скрит достъп до държавните системи за обмен на документи от 2021 г., обяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Държавите зад тях не са назовани.

Съдържание
Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев обяви на 18 ноември на брифинг в Министерския съвет, че държавата е прекъснала „най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската администрация“. В продължение на пет години атакуващите са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация и са изнесли най-малко 130 GB документи, или над 62 милиона страници, съобщи БТА.
Какво е засегнато
Обект на атаките са били държавните системи за обмен на документи и информация между институциите. Атакуващите са се придвижвали между отделните компоненти на системите и са събирали чувствителна информация за работата на държавата, каза Василев. Според него изнесените данни обхващат практически всички сфери на държавното управление, включително дейността на Министерския съвет, доклади и кореспонденцията между министри и институции, пише „Дарик“.
Към момента не са установени доказателства, че са засегнати лични данни на български граждани. Министърът каза, че няма информация откраднатите документи да са разпространявани в т.нар. тъмна мрежа. Според Велизар Върбанов, директор на дирекция в министерството, по наличната информация документите не са били променяни. Атаките са обхванали сървъри, информационни системи, работни станции и мрежови устройства в засегнатите ведомства, уточни той.
Кой стои зад атаката
Според Василев в системите са открити няколко международни хакерски групи, чиято активност е засечена от различни точки по света. Първите проникновения са от 2021 г., а има случаи на нерегламентиран достъп и през 2022 г. Министърът отказа да назове държави и каза, че не е установено дали групите са действали самостоятелно, организирано или по поръчка на чужди разузнавателни служби. „Не знаем какво са правили хакерските групи с информацията, която са извличали от българската държава“, заяви той.
Върбанов обясни, че характерът на дейността сочи кибершпионаж, а не финансово мотивирана атака или кражба на лични данни. По думите му произходът не може да се определи само по технически следи като IP адресите, които могат да бъдат купени. „Това, че един адрес се намира например в България, не означава, че хакерът физически се намира тук“, каза той. За определяне на извършителите са нужни и разузнавателни данни, както и анализ на политическите обстоятелства в периода на атаките.
Как е открит пробивът
Първият сигнал е от 23 юни, когато Центърът за киберсигурност на „Информационно обслужване“ засича аномалия в мрежата на една от наблюдаваните администрации, разказа Върбанов. Анализът показва, че не става дума за изолиран пробив, а за компрометиране на множество институции. Случаят е определен като мащабен киберинцидент по Закона за киберсигурност и е задействан Националният план за реакция при киберинциденти. През август министерството съобщи публично за неоторизиран достъп до административни мрежи.
Според Василев активността е оставала незабелязана при много министри и правителства, защото досегашните средства за защита не са работели като единна система. Пробивът е открит след внедряването на новата национална система за киберсигурност, която за първи път дава единна картина на случващото се в държавните мрежи.
Кой работи по случая
В междуведомствената работна група участват Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националният екип за реагиране при инциденти с компютърна сигурност. Подкрепа са оказали „Информационно обслужване“, експерти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на ЕС за киберсигурност. Василев благодари и на партньорите от ЕС и НАТО.
Съветът по киберсигурност е одобрил план за отстраняване на хакерите. Василев описа три изпълнени етапа: установяване на мащаба, изолиране на засегнатата среда с прекъсване на връзката на атакуващите с тяхната инфраструктура и окончателно премахване на атакуващите от държавните системи. Върбанов говори за план от пет етапа, от които е изпълнен третият, премахването на установените зловредни файлове и процеси. Като предпазна мярка цялата инфраструктура ще бъде под засилено наблюдение 90 дни, съобщава Darik Business Review.
Сигнал до прокуратурата и следващите мерки
Василев е назначил проверка и въз основа на нея е сезирал прокуратурата за действия и бездействия на държавните органи през петте години. Дали става дума за умишлени пропуски или за съдействие на хакерите, ще установи прокуратурата, каза той. Част от установените обстоятелства засягат националната сигурност и не могат да бъдат оповестени.
Сред мерките са по-строг контрол на достъпа и на администраторските акаунти, многофакторна идентификация, разширяване на националната система за киберсигурност към 28 общински и областни администрации и национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността. С решение на Министерския съвет от 4 ноември 49 държавни администрации с критично значение са включени в денонощното наблюдение. Националната стратегия за киберсигурност, която според министъра е трябвало да бъде приета преди години, се финализира.
Защо това е важно за България?
Изнесените документи обхващат практически цялото държавно управление, включително работата на Министерския съвет и кореспонденцията между министри и институции. Пет години пробивът е оставал незабелязан при няколко правителства, защото защитата на държавните мрежи не е работела като единна система. Едва от 4 ноември 49 администрации с критично значение са под денонощно наблюдение, а националната стратегия за киберсигурност все още не е приета. Кой стои зад атаката и какво е направено с информацията не е известно, затова последиците за сигурността на страната все още не могат да бъдат оценени.
Източници
1 първичен или официален2 независими медии1 вторична публикация
Първични и официални източници
- Първичен източникИнформационна агенция
Независими медии
- Проверена медия
Darik Business Review · dbr.bg
Разкриха 5-годишен кибершпионаж срещу държавната администрация в БългарияПроверена медия
Вторични публикации
Нова телевизия · nova.bg
Хакери източили над 130 GB документи чрез кибершпионаж срещу БългарияПроверена медия
Свързано с материала
Свързани теми
Още по темата
БългарияГеополитика
Български сайт е използван в кибершпионска кампания на свързаната с руското разузнаване група APT29
Според разследване на Sekoia, цитирано от Darik, в неназован български сайт е внедрен код за пренасочване на посетители към инфраструктура на нападателите. Не е установено дали устройствата на посетителите са били компрометирани.