Към основното съдържание
Инциденти (7 дни):21— Покажи на картата
Фланг.bgОТБРАНАСИГУРНОСТГЕОПОЛИТИКА
Развиваща се новина

БългарияАнализ

Европа сменя курса: повече оръжия, повече разходи, но не и единодушие

След преговорите в Абу Даби и ударите по кораби в Черно море, включително в българската икономическа зона, европейските лидери втвърдиха тона си към Русия и го подкрепиха с пари, поръчки и искания за повече съюзнически сили. Най-острият тон идваше от балтийските държави, а пукнатините – от бюджетите и от столици, които пазят връзките си с Москва.

Автор: Редакция ФЛАНГГлавен редактор: Мартин НесторовПубликувано: ПотвърденоОбновено: · 1 актуализацияПрочетете на английски
Споделете
Пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург по време на заседание, погледната отгоре
Архивна снимка: пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург по време на заседание през 2014 г.Снимка: Diliff / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Седмицата между 11 и 18 ноември 2026 г. събра на едно място три процеса, които досега се развиваха поотделно: по-твърд език на европейските лидери спрямо Русия, нови пари и поръчки за отбрана и искания за постоянно съюзническо присъствие на източния фланг. Рамката задаваха неформалният Европейски съвет и срещата на Европейската политическа общност в Дъблин (12–13 ноември), Съветът на ЕС по външни работи (16–17 ноември, включително във формат „Отбрана“), заседанието на Контактната група за отбраната на Украйна в Брюксел (17 ноември) и предстоящата среща на Коалицията на желаещите в Берлин (19 ноември).

По оценка на ФЛАНГ общият знаменател не е „милитаризация“ в смисъл на подготовка за война, а превключване към логика, в която отбраната се планира като трайна, а не временна задача. Седмицата обаче показа и колко неравномерно се движат отделните столици. Два фактора обясняват защо тонът се втвърди точно сега: какво се обсъжда в преговорите за Украйна и какво се случва в Черно море.

Абу Даби: преговори, в които се обсъжда и сигурността на Европа

На 10–11 ноември Русия и Украйна разговаряха в Абу Даби с посредничеството на САЩ. Договориха размяна на военнопленници – според Euronews България по 1500 души от всяка страна, – но не и прекратяване на огъня, включително в Черно море. На 12 ноември Владимир Путин предложи на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър временна хуманитарна пауза в Костянтинивка, но повтори претенциите на Москва към четири украински области и нарече разполагането на чуждестранни войски в Украйна „напълно неприемливо“.

За европейските столици решаващо е, че в разговорите се появиха и въпроси извън Украйна. Според Цахкна руският преговарящ Владимир Медински се е позовал на ултиматума от 2021 г. Германският вестник Bild, цитиран от Клуб Z, съобщи за приписвани на Москва предложения Финландия да напусне НАТО и в Естония, Латвия и Литва да няма бази на алианса – информация от една източникова верига, която ФЛАНГ не е потвърдил независимо. Зеленски заяви, че американските преговарящи за първи път са попитали дали Украйна би се оттеглила от Донбас срещу членство в НАТО.

Отговорът на ЕС беше да поиска място на масата. Американска делегация информира европейски партньори за разговорите в Москва на летище в Дъблин, а лидерите на ЕС договориха екип за преговорите – групата E5 (Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство) заедно с институциите на ЕС. На 17 ноември Къшнър съобщи за напредък към споразумение, без да посочва условия.

Черно море: когато войната стига до българските води

Вторият фактор е морето. Според румънската морска администрация на 17 ноември газовозът GAS HUSKY с близо 3400 тона пропан и 19-членен екипаж е бил поразен от дронове на около 55 морски мили югоизточно от Варна – в българската изключителна икономическа зона. Вечерта на 13 ноември дрон удари товарния кораб LARISSA 1 в румънското териториално море край Сфънту Георге, без жертви, а на 14 ноември Maritime.bg съобщи и за танкер-химикаловоз, поразен край Сулина – сведение от един източник.

Румънският външен министър Дан Некулъеску посочи пред Съвета на ЕС четири тревоги за дронове за 24 часа и три поразени кораба през почивните дни и определи положението като „неприемливо“. Букурещ настоява за по-бързо задействане на Центъра за морска сигурност в Черно море, предвиден с командни центрове в Констанца и Варна. Турция разговаря с Русия, Украйна, България и Румъния за сигурността на корабоплаването, а Молдова затвори въздушното си пространство след навлизания на дронове. По оценка на ФЛАНГ тези инциденти превръщат войната от проблем „там“ в пряк риск за търговията, екипажите и бреговете на държави от ЕС и НАТО – и това е най-видимият двигател на по-твърдите позиции в региона.

Реториката: сигурността на Украйна като сигурност на Европа

Френският президент Еманюел Макрон формулира най-ясно новия тон. „Да помогнем на Украйна да се защити означава да защитим Франция и французите“, написа той на 14 ноември след Дъблин и нарече опитите подкрепата да бъде ограничена „дух на поражението“. В Дъблин беше представена и френската декларация за основните принципи на европейската сигурност.

Най-острата формулировка дойде от Германия: директорът по отбранителна политика в германското министерство на отбраната Мартин Шефер нарекъл „предатели“ популистите, които биха изоставили НАТО и Украйна, според британското издание UK Defence Journal. На същия форум в Осло началникът на отбраната на Норвегия генерал Ейрик Кристоферсен заяви, че премълчаването на заплахите е по-опасно от тревогата в обществото. Заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска определи Русия като най-значимата дългосрочна заплаха и предупреди за палежи, саботажи и навлизания на дронове.

Върховният представител на ЕС Кая Калас заяви, че не вижда готовност на Русия за сериозни преговори. Германският министър Борис Писториус и британският министър Уес Стрийтинг защитиха украинските удари в Русия, след като заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби ги критикува като неефективни и носещи риск от ескалация. България зае по-предпазлива, но ясна позиция по един въпрос: премиерът Румен Радев определи като „немислимо и нереалистично“ връщането на НАТО към границите отпреди 1997 г.

Защо най-острият тон идва от най-малките държави

Най-категоричните изявления през седмицата дойдоха от балтийските държави. Естонското външно министерство заяви, че исканията на Москва не са се променили от ултиматума от 2021 г. и че отстъпки биха възнаградили агресията. Външният министър Маргус Цахкна нарече „абсурдно“ европейците да обсъждат с Москва членството на Финландия в НАТО. Естонският министър на отбраната Мартин Херем предупреди, че затихване на войната в Украйна може да освободи руски сили и да увеличи риска за Балтика, и според Укринформ заяви, че Украйна не трябва да отстъпва територия срещу членство в НАТО. Латвийският премиер Андрис Кулбергс каза пред Euronews, че Русия не е в позиция да диктува условия, защото Европа е „по-голяма по размер, по икономика и във военно отношение“. Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви, че Русия е разрушила реда за сигурност в Европа и „не бива да ѝ се позволи да го пренапише“.

По оценка на ФЛАНГ причината за този тон е преди всичко географска и практическа, а не темпераментна. Трите държави граничат пряко с Русия или Беларус, нямат стратегическа дълбочина и малки армии, които не могат да удържат сами. Тяхната сигурност зависи от това дали съюзниците ще дойдат навреме – затова за тях реториката е част от възпирането: тя поддържа вниманието на НАТО и цената на всяка отстъпка видима. Седмицата даде и конкретни поводи: приписваните на Москва предложения за бази в Балтика засягат пряко тях, а Естония обяви, че затваря всички гранични пунктове с Русия от 1 декември след опит за палеж срещу отбранителна компания, който приписва на руското военно разузнаване, а началникът на отбраната на Литва предложи физически прегради по границата с Калининград.

Размерът сам по себе си обаче не обяснява позицията. Словакия, също малка държава, зае обратната линия: премиерът Робърт Фицо заяви „ясно „не“ на войната и на военните заеми“ и „нито цент за оръжия“, като запази хуманитарната помощ. Решаващи са близостта до Русия, историческият опит и вътрешната политика, а не броят на жителите.

От думите към парите

Седмицата донесе поредица от конкретни финансови решения. Обединеното кралство обяви 240 млн. паунда за украинската ПВО, включително над 1000 зенитни ракети с малък обсег. Германия ще участва с 300 млн. долара в нов пакет по инициативата PURL, с приоритет ракети за Patriot, ще предостави радари за бъдещата украинска система Freyja, а с Украйна подготвя съвместно производство на безпилотни наземни системи. Швеция добави около 720 млн. крони, а министърът Пол Йонсон съобщи, че шведският проектобюджет за 2027 г. предвижда 4 млрд. евро военна помощ за Украйна. Украйна, Швеция и Великобритания подписаха писмо за намерение за въоръжаването на украинските Gripen, а Украйна и Финландия – меморандум за съвместно отбранително производство. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства нови ангажименти за стотици милиони долари по PURL.

На ниво ЕС Европейската комисия изплати на Украйна 1,71 млрд. евро за дронове, боеприпаси и ПВО, а Урсула фон дер Лайен и Кая Калас съобщиха на 18 ноември за предложение за още 45 млрд. евро за 2027 г. – по думите на фон дер Лайен две трети от нуждите на Украйна за годината. ЕС прие и над 140 нови санкционни вписвания срещу Русия, а Калас обяви, че предстои 22-ият пакет санкции.

Промяната се вижда и в националните бюджети. Министърът на отбраната Димитър Стоянов предложи 3,151 млрд. евро за отбрана на България през 2027 г. – 2,23% от БВП и 17% повече от 2026 г.; става дума за проект, а не за приет бюджет. Заместник-министърът Любомир Монов представи в Брюксел плановете за постепенно увеличаване на разходите. Правителството одобри съвместни покупки по европейския механизъм SAFE – 155-мм боеприпаси с Франция, до 1040 военни транспортни средства от Италия и до 20 системи срещу дронове с Испания – и предложи на парламента още пет системи IRIS-T SLM и 57 гаубици CAESAR. Унгария обяви, че планира да насочи заем от 5,4 млрд. евро по SAFE към отбраната до 2030 г.

Присъствие и инфраструктура на източния фланг

Държавите от фланга поискаха повече съюзнически сили и предложиха да платят за тях. Литва е предала на САЩ предложения за постоянна американска база, а президентът Гитанас Науседа приветства завръщането на американските ротационни сили; Будрис нарече германската бригада в Литва стратегически ангажимент към колективната отбрана. Румъния – според президента Никушор Дан – е предложила да поеме част от разходите за американските военнослужещи и иска повече сили с „по-голяма огнева мощ“. Отговорът на Вашингтон на литовското и румънското предложение не е известен.

Полша започна разширяване на летището във Вроцлав за приемане на американски сили и търси одобрение от САЩ за крилати ракети Tomahawk; Латвия и Полша обсъдиха възможна полска подкрепа за латвийската армия. Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия започнаха работа по споразумение за обща отбрана в рамките на НАТО, с акцент върху бързото придвижване на сили през границите.

Където линията се пропуква

Седмицата не беше еднопосочна. Полският премиер Доналд Туск обяви, че Полша засега спира вноските по PURL, и посочи големия бюджетен дефицит, част от който се дължи на разходите за отбрана. България потвърди, че не прави нови доставки от армейските складове и не участва в допълнителните 70 млрд. евро, поискани от Киев. Външният министър Велислава Петрова заяви, че България предпочита по-силен дипломатически фокус пред продължаване на военната помощ, но не може да се откаже от подкрепата, и поиска две банки с българска собственост да отпаднат от санкционните списъци. София подкрепи френската декларация за европейската сигурност с резерви към преамбюла.

Словакия и Унгария съобщиха за продължени американски изключения от санкциите за сделки с руски петрол и газ – по данни на ТАСС, без отделно потвърждение от американското Министерство на финансите. Унгарският министър на отбраната подкрепи укрепването на европейските способности, но призова за диалог и съгласуваност с плановете на НАТО. Финландският президент Александер Стуб пък призова европейските лидери към пряк диалог с Владимир Путин и определи оставянето на контактите с Русия изцяло на Вашингтон като безотговорно.

По оценка на ФЛАНГ точно тук е реалното ограничение на „военната логика“: държавите, които харчат най-много за собствената си отбрана, първи срещат бюджетния таван при помощта за Украйна, а част от столиците продължават да пазят енергийните си връзки с Русия. Реториката е по-единна от финансите.

Руският прочит

Москва представя европейските решения като ескалация. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Европа „вероятно би била по-сигурна без НАТО“, а външният министър Сергей Лавров нарече присъствието на френски военни в Украйна „пряко участие“ във войната. Френският външен министър Жан-Ноел Баро отговори, че Франция не е страна във войната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече Русия да е искала Финландия да напусне НАТО, а Стуб също определи съобщението като несериозно. Това са твърдения на страните и ФЛАНГ ги представя като такива.

Според източници на Bloomberg, цитирани от Digi24 и OFFNews, Москва е предложила ограничения на присъствието на НАТО в държавите, приети след 1997 г. – сред тях България – срещу намаляване на руските сили в Калининградска област. Предложението не е официално потвърдено.

Какво да следим

Първо, срещата на Коалицията на желаещите в Берлин на 19 ноември: дали ще бъде договорено финансиране на украинската отбрана за 2027 г. и обща позиция за преговорите. Второ, как ще бъде приет предложеният заем на ЕС от 45 млрд. евро и 22-ият пакет санкции, срещу част от който има съпротива сред държавите членки. Трето, дали Полша ще възобнови вноските по PURL и как ще отговори Вашингтон на предложенията на Литва и Румъния. Четвърто, гласуването на българския бюджет за отбрана и на проектите за IRIS-T, CAESAR и SAFE в Народното събрание.

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Еманюел Макрон@emmanuelmacron

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Президентът на Франция Еманюел Макрон заявява в обръщение към французите, че „да помогнем на Украйна да се защити означава да защитим Франция и французите“. По думите му на срещите в Дъблин европейските лидери са показали единство около два приоритета: Украйна да премине през зимата и работа с нея за справедлив и траен мир.

Макрон твърди, че Владимир Путин не иска да преговаря и залага на удари срещу цивилни и енергийната система на Украйна. Той призовава финансовата подкрепа да бъде запазена, а опитите средствата на Украйна да бъдат ограничени нарича „дух на поражението“. Според него 42 държави са одобрили по инициатива на Франция декларация за принципите на европейската сигурност, а Коалицията на желаещите ще се събере в четвъртък в Берлин.

Засяга: Украйна, Франция

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Маргус Цахкна@tsahkna

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Цахкна: абсурдно е да обсъждаме членството на Финландия в НАТО с Москва

Външният министър на Естония Маргус Цахкна заяви, че Русия отказва примирие и ескалира атаките си срещу Европа, а въпреки това от европейците се очаква да обсъждат с Москва членството на Финландия в НАТО. „Това е абсурдно“, написа той.

Според Цахкна Путин не решава вместо НАТО или ЕС и докато Русия отказва мир, отговорът трябва да бъде засилване на натиска. Публикацията е от деня на Съвета по външни работи на ЕС.

Засяга: Русия, Финландия, Източен фланг на НАТО

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Euronews@euronews

МедияМедийна информацияПотвърдено

Латвийският премиер: Русия не е в позиция да диктува условия на Европа

Премиерът на Латвия Андрис Кулбергс заяви пред Euronews, че Русия не е в позиция да поставя условия, с които европейците да се съгласят в мирните преговори. „Ние сме по-големи по размер, по икономика и във военно отношение“, каза той.

Кулбергс заяви още в предаването Europe Today, че Русия „губи в Украйна“.

Засяга: Латвия, Русия, Източен фланг на НАТО

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Кястутис Будрис@budryskestutis

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Kęstutis Budrys, Minister of Foreign Affairs of Lithuania

Будрис: германската бригада в Литва е стратегически ангажимент към колективната отбрана на НАТО

Литовският външен министър Кястутис Будрис заяви след среща във Вилнюс с председателя на комисията по отбрана в Бундестага Томас Рьовекамп, че германската бригада в Литва е стратегически ангажимент към колективната отбрана на НАТО и „силен сигнал за единството на съюзниците“.

Сред приоритетите Будрис посочи натиска върху Русия, пътя на Украйна към членство в ЕС и способността на Европа да устоява на агресия, принуда и дезинформация. „Русия разруши реда за сигурност в Европа. Не бива да ѝ се позволи да го пренапише“, добави той.

Засяга: Германия, Литва, Източен фланг на НАТО

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Робърт Фицо@robertficosvk

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Министър-председателят на Словакия Робърт Фицо заявява „ясно „не“ на войната и на военните заеми“ и „ясно „да“ на мира“. По думите му Европа най-сетне започва да говори за мир, а Словакия ще подкрепя мирните преговори, но не и по-нататъшното финансиране на войната.

Фицо посочва, че Словакия ще продължи да оказва хуманитарна помощ на Украйна, но „нито цент за оръжия и убиване“.

Засяга: Словакия

Свързано сведениеФЛАНГ поток

Михай Попшой@mihaipopsoi

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Mihai Popșoi, Deputy Prime Minister and Minister of Foreign Affairs of Moldova

Попшой осъди нарушаването на въздушното пространство на Молдова от руски дрон „Шахед“

Молдовският вицепремиер и външен министър Михай Попшой остро осъди нарушаването на въздушното пространство на страната от руски дрон „Шахед“, за който има съобщения, че е бил над столицата Кишинев.

Попшой определи случая като сериозно нарушение на суверенитета на Молдова и пряка заплаха за безопасността на гражданите ѝ и призова Русия да спре действията, които застрашават Молдова и регионалната сигурност.

Засяга: Молдова, Русия, Източна Европа

Свързано сведениеФЛАНГ поток

НАТО@nato

Официален източникОфициално изявлениеПотвърдено

Рюте: съюзниците обещаха още стотици милиони долари по PURL на Контактната група за Украйна

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства на срещата на Контактната група за отбраната на Украйна (UDCG) в Брюксел допълнителните ангажименти за стотици милиони долари по програмата PURL и обявената нова военна помощ, включително за ПВО и боеприпаси.

„Правим своята част, за да бъдат мирните преговори успешни и най-накрая да донесем справедлив и траен мир“, каза Рюте. По думите му, за да издържи всеки мир, Украйна ще трябва да може да се защитава и занапред.

Засяга: Украйна

Актуализации

  1. Стоянов: Няма пряка опасност за България, но ударите в Черно море ще продължат

    Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че няма пряка опасност за България, но според него напрежението в Черно море нараства и ударите ще продължат, съобщи БТА. По думите му всички ресурси, с които държавата разполага, са изпратени по крайбрежието и работят, а допълнителни мерки за сигурност няма какви да бъдат предприети.

    Според цитираното от БТА изявление снимки на дроновете, ударили кораби близо до България, са изпратени на всички партньори и съюзници, но отговор какви са апаратите още няма. Стоянов посочи, че военната прокуратура като разследващ орган трябва да даде този отговор.

Източници59

23 първични или официални1 независима медия35 вторични публикации

Посочваме източника на всеки съществен факт. Непотвърдената информация е отбелязана изрично.

Свързано с материала

Споделете

Абу ДабиВойната в Украйна

Русия и Украйна договориха размяна на военнопленници в Абу Даби, но не и примирие

Двудневните разговори с посредничеството на САЩ завършиха с договореност за размяна на пленници. Окончателните ѝ параметри предстои да бъдат уточнени. Прекратяване на огъня, включително в Черно море, не беше обявено.

Обновено: 2 мин четенеИзточник: Проверена медия

МоскваВойната в Украйна

Путин предложи временна хуманитарна пауза в Костянтинивка, но запази територалните си искания

Руският президент предложи хуманитарна пауза, но отново отхвърли чуждестранни войски и демилитаризирани зони в Украйна. Не е ясно дали предложението за Костянтинивка е прието и дали е започнало да се изпълнява.

2 мин четенеИзточник: Проверена медия

Абу Даби, ОАЕВоенна инфраструктура

Предложения, приписвани на Москва, предвиждат Финландия извън НАТО

Според Bild, цитиран от Клуб Z, обсъждани в Абу Даби предложения обвързват мира в Украйна с ограничения за НАТО и промени в статута на Молдова. Не е ясно дали Владимир Путин ги е одобрил.

Обновено: 2 мин четенеИзточник: Проверена медияВероятно

САЩВойната в Украйна

Зеленски: САЩ попитаха дали Украйна би се оттеглила от Донбас срещу членство в НАТО

Украинският президент заяви, че би поискал мнението на обществото, ако партньорите предложат конкретни гаранции за сигурност, подкрепа за армията и средства за възстановяване. Думите му не означават съгласие за оттегляне или договорена сделка.

Обновено: 2 мин четенеИзточник: Проверена медия

Абонирайте се за бюлетина на Flank.bg

Най-важното за отбраната и сигурността на България, региона и Черно море, веднъж седмично в пощата ви.

  • Новините от седмицата накратко
  • Седмичният анализ и новите OSINT материали
  • Инцидентите в Черно море
Следете ФЛАНГ и в Telegram

Само бюлетинът, без реклами. Може да се отпишете по всяко време.

Бюлетин

Важното за сигурността — веднъж седмично

Само бюлетинът, без реклами. Може да се отпишете по всяко време.

Или ни следвайте: