ЕстонияВойната в Украйна
Херем: Затихването на войната в Украйна може да увеличи риска за Балтика
Според Мартин Херем ангажираността на руските сили в Украйна ограничава вероятността от агресия срещу балтийските държави. Естония поставя акцент върху подготовката на цялата държава и бързото приемане на съюзнически подкрепления.

Прекратяване или значително затихване на войната в Украйна може да освободи руски военни ресурси и да увеличи риска за балтийските държави, предупреждава естонският министър на отбраната Мартин Херем. В интервю за полския портал за отбрана и сигурност Defence24, публикувано на 17 ноември 2026 г., той оценява руска агресия срещу тях като малко вероятна, докато силите на Москва остават силно ангажирани в Украйна.
Херем предупреждава за риск при затихване на войната
Херем предупреждава, че Москва би могла да използва военна агресия, за да подкопае доверието в НАТО и да принуди европейски държави да приемат руски искания. Това е оценка за възможно поведение на Русия, а не съобщение за взето решение за нападение.
По оценка на ФЛАНГ същественият въпрос за отбранителното планиране е не само дали Русия ще освободи сили от Украйна, а и в какво състояние ще бъдат те. Възстановяването, снабдяването и разполагането им биха определили възможността за друга операция. В интервюто няма количествен разчет или срок за подобно пренасочване, затова предупреждението не бива да се тълкува като прогноза за непосредствена война.
Естония и приемането на съюзнически подкрепления
В представянето на интервюто Defence24 откроява един от приоритетите на Херем: Естония да може бързо да приема и поддържа значителни съюзнически сили, вместо да разчита само на повече постоянно разположени войски. Министърът подчертава и значението на Полша за отбраната на балтийските държави.
Така въпросът за съюзническата помощ обхваща не само числеността на войските, но и готовността за придвижването, приемането и снабдяването им. Постоянното присъствие и пристигащите подкрепления изпълняват свързани задачи; изявлението не дава основание те да се разглеждат като взаимозаменяеми.
Подготовката обхваща цялата държава
Херем определя подготовката за възможна военна агресия като задача на цялата държава: обществото, държавните органи, предприятията и въоръжените сили. Сред приоритетите му са по-доброто разбиране на военните заплахи и начините за намаляването им. Той посочва, че въоръжените сили вече работят по подготовката си.
За България връзката е със съюзническото планиране в НАТО и готовността на институциите и инфраструктурата да подпомагат отбраната и приемането на подкрепления. Изявлението на естонския министър не съдържа предупреждение за конкретна заплаха срещу България или решение за промяна на българските сили.
Защо това е важно за България?
За България конкретната връзка е със съюзническото планиране в НАТО и готовността за приемане на подкрепления. Изявлението не посочва конкретна заплаха срещу България или решение за промяна на българските сили.
Източници
1 независима медия
Независими медии
Defence24 · defence24.com
‘We are not NATO's flank. We are the centre.’ Estonia's defence minister warns about RussiaПроверена медия
Свързано с материала
Свързани теми
Още по темата

Осло, НорвегияВойната в Украйна
Германският представител по отбраната Шефер нарече „предатели“ популистите, които биха изоставили НАТО и Украйна
Мартин Шефер е призовал да не се допуска такива политически сили да вземат властта в Европа, съобщава британското онлайн издание за отбрана UK Defence Journal. Според официалното изявление на съорганизаторите участниците във форума в Осло са се обявили за продължаване на подкрепата за Украйна и са определили НАТО като основа на колективната сигурност. Изявлението е публикувано от британското Министерство на отбраната.

ФинландияВойната в Украйна
Финландският президент Александър Стуб представя разговора с Путин като част от възпирането в Балтика
Според Defence24 финландският президент обяснява контакта с Москва с нуждата от стратегическа стабилност и с потвърждаването на подкрепата за Украйна. Yle съобщава, че в разговора е участвал и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре.

Брюксел, БелгияВоенна инфраструктура
НАТО: инцидентите с подводни кабели в Балтика намаляха драстично, а Черно море остава без подобна мисия
Помощник генералният секретар на НАТО Кристиан Бък каза пред Европейския парламент, че след началото на „Балтийски страж“ инцидентите с подводна инфраструктура са намалели драстично. За Черно море той посочи, че България, Румъния и Турция не са поискали от НАТО да действа там.