Димитър Стоянов: Пет от шест проекта за технологичен трансфер по F-16 остават неизпълнени

Пет от шестте проекта за технологичен трансфер по договора за F-16 Block 70 от 2019 г. остават неизпълнени и трябва да бъдат преработени. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов на 12 ноември 2026 г. на кръгла маса в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Той призова България да развива собствено отбранително производство и да участва в международните вериги за доставки чрез по-тясно сътрудничество между държавата, науката и индустрията.

120 млн. долара за технологичен трансфер, но без пълна финансова равносметка

Според министъра на отбраната Димитър Стоянов, цитиран в официалното съобщение на ведомството, договорът за придобиване на F-16 Block 70 от 2019 г. предвижда технологичен трансфер на стойност 120 млн. долара. От общо шест проекта досега е реализиран само един. Стоянов призна грешки при модернизационните проекти, включително от страна на ведомството.

Информационната агенция Armymedia.bg предава уточнението му, че завършеният проект е във Висшето военновъздушно училище, а един от останалите вече е претърпял трансформация. Преработването на проект обаче не означава, че той е изпълнен. Министърът обясни също, че технологичният трансфер не е безвъзмезден: разходите за него са включени в цената на техниката и се плащат от бюджета на МО.

Според „24 часа“ основните проекти са били предназначени за „Авионамс“ и са включвали ограничени способности за ремонт на части за F-16. Това очертава по-конкретно търсения резултат: усвояване на ремонтни дейности в България, а не производство на целия изтребител.

Все още не са изяснени съдържанието на петте неизпълнени проекта, причините и сроковете за преработването им, както и стойността на завършения проект. Затова общите 120 млн. долара не могат да бъдат представени като установена загуба. Броят на изпълнените проекти не показва каква част от договорената стойност е реализирана.

„Страйкър“: интегриране на оборудване преди сглобяването на машините

По програмата „Страйкър“ МО описва различен подход. При подготовката на договора е договорено сглобяване на машините в България. Първият етап, който се изпълнява в момента, включва интегриране на комуникационното оборудване и въоръжението. Вторият предвижда сглобяване на самите машини.

Стоянов заяви и амбиция България да стане регионален център за обслужване на „Страйкър“, включително за други държави. Това е заявена цел, а не вече постигната способност. Самото сглобяване също не означава самостоятелно производство или възможност за ремонт на всички ключови компоненти.

Другият пример, посочен от министъра, е договор за зенитно-ракетни комплекси на стойност над 1,1 млрд. евро. По думите му в него не е предвидено индустриално сътрудничество и на този етап промяна не е възможна. Такова сътрудничество означава чуждият доставчик да възложи част от производството, ремонта или поддръжката на местни компании. В съобщението на МО не е уточнено за кой договор става дума.

По оценка на ФЛАНГ индустриалният резултат от превъоръжаването трябва да се измерва с усвоени технологии, работещи мощности и реални възможности за поддръжка, а не само със записана в договора парична стойност. Именно тези способности определят каква част от обслужването на придобитата техника може да остане в страната.

МО предлага 5 млн. евро за научни разработки през 2027 г.

Министерството е заложило 5 млн. евро за научноизследователска и развойна дейност в проектобюджета за 2027 г. За сравнение, според министър Димитър Стоянов, през настоящата година за тази дейност са предвидени 70 000 евро. Предложената сума е над 71 пъти по-голяма, но засега става дума за бюджетно предложение, а не за одобрено или изразходвано финансиране.

Стоянов настоя увеличението да бъде съпроводено с ясни приоритети и по-ефективно използване на средствата. По думите му разработките трябва да се осъществяват с Института по отбрана и партньори, които да внедряват нови технологии във въоръжените сили.

Заместник-министърът Катерина Граматикова – Иванова обяви, че МО започва регулярни срещи между държавата, бизнеса и научната общност, за да свърже потребностите на армията с българското производство. Следващите конкретни решения са приемането на бюджета и определянето на разработките, които ще получат средства. Историята е в развитие и информацията може да бъде допълнена.