БългарияВойната в Украйна
Проф. Иво Христов: Европейските елити тласкат континента към пряк сблъсък с Русия, войната може да излезе извън Украйна
Европейските управляващи продължават да повишават залозите във войната в Украйна, без да разполагат с достатъчен военен и стратегически потенциал за пряк сблъсък с Русия, предупреди проф. Иво Христов в подкаста на „Гласове“ с Явор Дачков. Според него конфликтът навлиза в опасен етап, при който нова руска ескалация може да засегне не само украинската територия, но и сигурността на държавите от източния фланг на НАТО.

Съдържание
Проф. Иво Христов говори в подкаста на „Гласове“ с Явор Дачков на 19 ноември 2026 г. В същия разговор той коментира и срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън.
Европа превърна украинския конфликт в собствена политическа битка
Проф. Иво Христов заяви, че европейските политически елити са обвързали бъдещето си с изхода от войната в Украйна и трудно биха приели уреждане на конфликта при условия, които противоречат на досегашната им стратегия.
„Този европейски елит е заложил своето политическо бъдеще в Европа“, заяви той, визирайки украинския конфликт.
Според професора войната първоначално е била част от американското стратегическо противопоставяне с Русия, но постепенно европейските управляващи са поели все по-голяма политическа отговорност за нейното продължаване.
Христов смята, че британските и континенталните евроатлантически структури са заинтересовани от запазването на натиска срещу Москва.
Тази оценка представлява негов геополитически прочит на конфликта, а не установено доказателство за единен план на европейските правителства за започване на война с Русия.
Опасната илюзия за конвенционална война
Особено остри бяха предупрежденията на Христов за възможността европейските правителства да подценяват последствията от пряк военен сблъсък.
Той постави под съмнение способността на европейските армии да водят продължителна самостоятелна война срещу Русия без решаващата подкрепа на САЩ.
Професорът разкритикува военното планиране и политическата реторика на европейските ръководства, като посочи несъответствието между публичните намерения и реалните ограничения на военния потенциал.
Според него най-опасното допускане е, че евентуален конфликт между Русия и НАТО непременно ще остане в рамките на конвенционалната война.
Христов предупреждава, че прякото противопоставяне между ядрени сили би имало качествено различен характер от сегашните бойни действия в Украйна.
Кримският мост и възможният руски отговор
В разговора Христов обърна внимание на атаките срещу Кримския мост, които според него могат да бъдат използвани от Москва като основание за нова военна ескалация.
Той допуска два основни сценария.
Първият включва разширяване на руските сухопътни операции и опит за установяване на допълнителен териториален контрол в Украйна.
Вторият предполага по-мащабна комбинирана кампания срещу украинската военна и логистична инфраструктура.
Христов разглежда и опасността конфликтът да засегне маршрутите за западни доставки на въоръжение.
Според него тези логистични комуникации имат основно значение за способността на Украйна да продължава войната.
Професорът допуска дори обсъждане на сценарии, свързани с тактическо ядрено оръжие, но изрично признава, че не разполага с достоверна информация за конкретните решения на руското ръководство.
Няма публично потвърждение, че Москва е взела решение за подобен удар.
Истинският залог е новата архитектура на европейската сигурност
Според Христов войната не може да бъде сведена единствено до контрола върху Донбас или други украински територии.
Той разглежда конфликта като част от по-мащабен спор за резултатите от Студената война, разширяването на НАТО и военното присъствие на Запада в Източна Европа.
Москва от години настоява за ограничения върху определени военни способности и инфраструктура в непосредствена близост до руските граници. Според източници на Bloomberg тя е предложила наскоро ограничения за НАТО в държавите, приети след 1997 г.
Христов обвързва тези искания с руското разбиране за стратегическа дълбочина и историческата памет за германското нападение през 1941 г.
В неговия анализ Украйна е само част от по-широкия проблем за бъдещата система на сигурност между Русия и западните държави.
Черно море и България се оказват непосредствено изложени на риск
Професорът отдели специално внимание на географското положение на България и опасността от разширяване на противопоставянето в Черноморския регион.
Според него България притежава стратегическо значение, което надхвърля икономическата и военната ѝ тежест.
Страната се намира в централната част на Балканите и контролът върху транспортните и военните комуникации в региона има важно значение за достъпа към Югоизточна Европа.
Христов изрази опасение, че ограниченията за преминаване на военни кораби през турските проливи могат да увеличат стратегическото значение на България и Румъния като държави от източния фланг на НАТО.
Той посочи, че Турция следва собствена политика на баланс между Русия, Украйна и западните си партньори.
Анкара контролира военноморския достъп до Черно море чрез Босфора и Дарданелите в рамките на Конвенцията от Монтрьо. Тя обсъжда с Русия и Украйна безопасността на корабоплаването в Черно море.
Според Христов турската политика показва как една държава може да преследва националните си интереси, без да прекъсва отношенията си с противопоставящи се страни.
Политическата цена на евентуален край на войната
Христов разгледа и възможните вътрешнополитически последствия от прекратяването на украинския конфликт.
Според него подобно развитие би насочило общественото внимание към натрупаните икономически проблеми, енергийните разходи, политическите решения и бъдещето на Европейския съюз.
Професорът допуска, че част от европейските елити разчитат на промяна в политическото управление на Съединените щати, която би възстановила предишната степен на трансатлантическо единство по отношение на Русия.
Той обаче поставя под съмнение възможността подобна стратегия да върне международната система към състоянието ѝ отпреди войната.
В неговата оценка Европа е изправена пред дълбока стратегическа криза, при която продължаването на конфронтацията не предлага сигурен изход, а увеличаването на военните ангажименти създава допълнителни рискове.
Предупреждение за Европа
Основното послание на Христов е, че европейските ръководства не бива да подценяват опасността от неконтролируема военна ескалация.
Той смята, че между реалните военни способности на европейските държави и политическите им амбиции съществува опасно противоречие.
Пряк сблъсък между Русия и НАТО би имал последствия, които далеч надхвърлят територията на Украйна.
За България рискът е особено непосредствен заради географското положение, участието в НАТО и близостта до черноморската зона на военни действия.
Прогнозите на Христов за следващите руски военни действия остават непотвърдени. Но предупреждението му поставя конкретен стратегически въпрос: докъде може да продължи военната ескалация, преди противопоставянето между Русия и Запада да излезе извън украинските граници?
Повече за европейския избор между преговори и конфронтация ФЛАНГ разглежда в анализа „Европа върви към сблъсък с Русия“.
Източници
2 първични или официални
Първични и официални източници
Гласове · glasove.com
Проф. Иво Христов и Явор Дачков коментират срещата между Си, Тръмп и ПутинПървичен източникДругоЯвор Дачков (YouTube) · youtube.com
Проф. Иво Христов и Явор Дачков коментират срещата между Си, Тръмп и ПутинПървичен източникДруго
Свързано с материала
Свързани теми
Още по темата

БългарияГеополитика
Проф. Иво Христов след срещата на Тръмп, Путин и Си: Европа престана да бъде субект на геополитиката
Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Китай показва, че центърът на световната геополитическа тежест се измества от Европа към Азиатско-тихоокеанския регион, заяви социологът проф. Иво Христов в подкаста на „Гласове“. Според него трите велики сили очертават новата архитектура на международните отношения, а европейските управляващи губят способността самостоятелно да влияят на глобалните решения.

Кримският мост, Керченски протокВоенна инфраструктура
Русия спря автомобилното и железопътното движение по Кримския мост след украински удар
Киев обяви, че ударът през нощта срещу 17 ноември е завършил многоседмична операция с ракети и безпилотни летателни апарати. Украинският Генерален щаб съобщи за срутена автомобилна арка, но трайният ефект върху руското снабдяване зависи от състоянието на железопътната част и срока за ремонт.

Москва, РусияВойната в Украйна
Москва е предложила ограничения за НАТО срещу съкращаване на руски сили
Според източници на Bloomberg руското предложение засяга присъствието на съюзнически сили в държавите, присъединили се към НАТО след 1997 г., сред които е България. Офертата не е официално потвърдена, а обхватът на предполагаемите отстъпки остава неясен.

БрюкселВойната в Украйна
Турция обсъжда с Русия и Украйна безопасността на корабоплаването в Черно море
Хакан Фидан съобщи, че Анкара се консултира и с България и Румъния за сигурността на морските превози и доставките на зърно. Турция има конкретни предложения, но съдържанието им и резултатът от разговорите още не са огласени.