Към основното съдържание
Инциденти (7 дни):19— Покажи на картата
Фланг.bgОТБРАНАСИГУРНОСТГЕОПОЛИТИКА

БългарияГеополитика

Проф. Иво Христов след срещата на Тръмп, Путин и Си: Европа престана да бъде субект на геополитиката

Срещата между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Китай показва, че центърът на световната геополитическа тежест се измества от Европа към Азиатско-тихоокеанския регион, заяви социологът проф. Иво Христов в подкаста на „Гласове“. Според него трите велики сили очертават новата архитектура на международните отношения, а европейските управляващи губят способността самостоятелно да влияят на глобалните решения.

Автор: Редакция ФЛАНГГлавен редактор: Мартин НесторовПубликувано: ПотвърденоПрочетете на английски
Споделете
Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп пред знамената на Русия, Китай и САЩ в Шънджън (снимка: kremlin.ru)
Путин, Си Дзинпин и Тръмп на тристранната среща в Шънджън, 19 ноември 2026 г.Снимка: Kremlin.ru, CC BY 4.0

Социологът проф. Иво Христов, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, коментира тристранната среща на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Шънджън в разговор с журналиста Явор Дачков в подкаста на „Гласове“ на 19 ноември 2026 г.. Според него срещата показва, че центърът на световната геополитическа тежест окончателно се измества от Европа към Азиатско-тихоокеанския регион.

Европа вече не е центърът на световната политика

Христов определи срещата в Шънджън като знаково събитие, което показва промяната в глобалния баланс на силите. „Европа престана да бъде субект на геополитическия процес“, заяви той.

Според него международната система все по-ясно се подрежда около три центъра: Съединените щати, Русия и Китай. Шънджън, превърнал се за няколко десетилетия от сравнително малко населено място в световен технологичен и индустриален център, има символично значение като олицетворение на икономическото издигане на Китай. Христов посочи, че Азиатско-тихоокеанският регион вече концентрира огромна част от световната индустриална, технологична и демографска динамика.

Три велики сили и новата архитектура на сигурността

Според Христов срещата очертава триъгълник, в който всяка държава има различни инструменти за глобално влияние. САЩ разполагат с огромен икономически, технологичен и военен потенциал, Русия запазва водещото си положение сред ядрените сили, а Китай се превръща в икономически конкурент, способен да оспорва американското лидерство.

Той свърза тази конфигурация с идеите на Хенри Кисинджър, според които отношенията между Вашингтон, Москва и Пекин имат определящо значение за международния баланс. Христов подчерта, че големите срещи на държавни лидери обикновено се предшестват от продължителна дипломатическа подготовка, а публичните декларации не разкриват непременно всички обсъждани въпроси.

Китай търси време за икономическо развитие, а не голяма война

Според Христов Пекин има основание да избягва мащабен международен конфликт, който би нарушил икономическото му развитие и международната търговия. Китай се стреми да разширява технологичното и индустриалното си влияние чрез глобалните пазари и транспортни комуникации.

Той определи Китай като един от основните бенефициенти на глобализацията, който постепенно е започнал да оспорва икономическото превъзходство на нейните западни архитекти. В този контекст разглежда американските ограничения върху високите технологии и търговията като част от нарастващото противопоставяне между Вашингтон и Пекин.

Европа рискува да стане обект на чужди решения

Най-острата част от коментара на Христов беше посветена на бъдещето на Европейския съюз. Според него европейските политически елити не успяват да изградят самостоятелна геополитическа стратегия, а континентът все повече зависи от отношенията между останалите велики сили.

Той очерта няколко възможни сценария: Европа да остане в американската геополитическа зона, да се преориентира към по-широко евразийско пространство, да се фрагментира между различни центрове на влияние или да запази предимно икономическите си функции.

По мнението на Христов Китай има интерес от запазването на интегрирана Европа заради значението ѝ като експортен пазар. Русия също би могла да има дългосрочен интерес от възстановяване на отношенията с европейските държави, за да избегне прекомерна икономическа зависимост от Китай и Индия. Основното препятствие според него са настоящата политическа конфигурация в Европа и задълбочаващото се противопоставяне с Москва.

Краят на един исторически цикъл

Христов разгледа последните пет столетия като период на глобално разширяване на европейската икономическа и политическа мощ. Според него този цикъл постепенно приключва, докато индустриалната и технологичната динамика се съсредоточава в Азия. Той свърза процеса с вътрешните противоречия на европейската политическа система, липсата на общи стратегически цели и намаляващата способност за самостоятелно действие. Срещата в Шънджън по неговата оценка е символ на тази промяна.

Какво показват публичните резултати от срещата

На 19 ноември Тръмп, Путин и Си Дзинпин проведоха тристранна среща в кулоарите на срещата на върха на АТИС, след която беше публикувана обща „Декларация за мир“ от четири точки. В нея лидерите се ангажират с диалог за намаляване на ядрените рискове, а Украйна не се споменава. Публично обявените резултати не потвърждават договорено разпределение на сфери на влияние или решение за бъдещето на Украйна.

В същия ден в Берлин лидерите от Коалицията на желаещите обсъдиха гаранциите за сигурност на Украйна. Европейските реакции на срещата в Шънджън и възможните последици за континента ФЛАНГ разглежда и в анализа „Европа върви към сблъсък с Русия“.

Източници3

2 първични или официални1 вторична публикация

Посочваме източника на всеки съществен факт. Непотвърдената информация е отбелязана изрично.

Свързано с материала

Споделете

Свързани теми

Шънджън, КитайГеополитика

Лидерите на САЩ, Китай и Русия приеха обща декларация за мир, в която не се споменава Украйна

Тръмп, Си Дзинпин и Путин проведоха в Шънджън първата си тристранна среща. Декларацията говори за ядрените рискове, енергията и реформа на ООН, но не и за войната в Украйна.

Обновено: 2 мин четенеИзточник: Проверена медия
Развиваща се новина

Берлин, ГерманияВойната в Украйна

Коалицията на желаещите ще обсъди в Берлин отбраната на Украйна

Срещата на 19 ноември ще бъде посветена на финансирането на украинската отбрана през 2027 г. и общата позиция за бъдещи мирни преговори, обяви германският канцлер Фридрих Мерц. Според медийна информация в Берлин се очакват и американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф.

Обновено: 2 мин четенеИзточник: Официален източник

БългарияАнализ

Европа върви към сблъсък с Русия: Брюксел вдига залозите, докато САЩ, Китай и Москва пренареждат света

Европейските управляващи елити продължават да обвързват бъдещето на континента с войната в Украйна, въпреки нарастващия риск от пряк военен сблъсък с Русия. Докато Вашингтон, Москва и Пекин търсят нов баланс на силите, Брюксел настоява за продължаване на военното противопоставяне и разширяване на ангажиментите към Киев. В основата стои въпросът кой ще определя бъдещата архитектура на сигурността в Европа и дали самата Европа ще има решаваща дума за собствената си съдба.

13 мин четенеИзточник: Официален източник

Абонирайте се за бюлетина на Flank.bg

Най-важното за отбраната и сигурността на България, региона и Черно море, веднъж седмично в пощата ви.

  • Новините от седмицата накратко
  • Седмичният анализ и новите OSINT материали
  • Инцидентите в Черно море
Следете ФЛАНГ и в Telegram

Само бюлетинът, без реклами. Може да се отпишете по всяко време.

Бюлетин

Важното за сигурността — веднъж седмично

Само бюлетинът, без реклами. Може да се отпишете по всяко време.

Или ни следвайте: