ЕК призна, че целта за отбранителна готовност на ЕС до 2030 г. е изложена на риск

Целта на ЕС за отбранителна готовност до 2030 г. е изложена на риск въпреки безпрецедентните решения и средства. Това пише Европейската комисия в работната си програма за 2027 г., приета и публикувана на 4 ноември. Euronews съобщи за формулировката още сутринта, по проект на документа; тя е запазена и в приетия текст.

„Външните ни граници, критичната инфраструктура и ценностите, върху които се основава нашият „европейски начин на живот“, са подложени на все по-големи заплахи. Държавите членки са обект на хибридни атаки на своя територия“, пише Комисията. „Затова трябва да направим повече, за да постигнем тези цели и да укрепим устойчивостта, готовността и способността си да реагираме бързо при кризи или при по-лошо.“

Комисията ще създаде нов европейски инструмент за стратегическо осигуряване – от стратегически транспорт и презареждане във въздуха до космическа и киберотбрана – заедно с държавите членки, Европейската агенция по отбрана и Военния щаб на ЕС. Тя ще продължи да инвестира в противовъздушна и противоракетна отбрана, дронове и противодронови системи и боеприпаси и ще работи по отбранителния индустриален пакт с Украйна. Програмата предлага и Европейски протокол за спешни ситуации в сигурността, по-нататъшно прилагане на клаузата за взаимопомощ по член 42, параграф 7 от Договора за ЕС и проучване на Европейски съвет за сигурност с най-близките партньори.

Според Euronews предупреждението повтаря изводите от първия годишен доклад за отбранителната готовност на Европейската агенция по отбрана: въпреки 418 млрд. евро разходи за отбрана през 2025 г. амбициите на Европа още не са се превърнали в сили, които могат да се разгръщат, да поддържат продължителни операции и да действат съвместно. Натискът расте и заради решението на американския президент Доналд Тръмп да намали военното присъствие на САЩ в Европа, включително средствата за стратегическо осигуряване. Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс е казал, че собствени такива средства може да струват на ЕС 500 млрд. евро.

Какво означава това

По оценка на ФЛАНГ същественото е, че предупреждението идва от самата Комисия, в официален документ: институцията, която координира превъоръжаването на ЕС, признава, че парите още не се превръщат в способности. Рекордните бюджети не купуват бързо готови сили – производствените мощности, сроковете за доставка и разпокъсаните национални поръчки забавят превръщането им в части, които могат да се разгърнат и да издържат дълго.

Средствата за стратегическо осигуряване – транспорт, презареждане във въздуха, космически и кибер способности – са областта, в която Европа най-много разчита на САЩ. Ако Вашингтон ги изтегля по-бързо, отколкото ЕС може да ги замени, най-изложен остава източният фланг, включително България и Черноморският регион, където съюзническото подсилване зависи от бързото прехвърляне на сили. Оценката от 500 млрд. евро е повече от всички разходи на държавите членки за отбрана през 2025 г. (418 млрд. евро), което показва мащаба на задачата.

Противодроновата защита е най-прекият пример за региона: нахлуванията на дронове по източния фланг и ударите по кораби в Черно море я правят спешна, а според Euronews само една трета от програмите се очаква да дадат резултат до 2030 г. Програмата не посочва срокове и бюджет за новия инструмент; от тях ще зависи дали признанието ще се превърне в наваксване.